Четири са основните моменти от всекидневието на децата, когато е застрашена тяхната безопасност на пътя: в играта на улицата, на път до училище и обратно, при каране на велосипед, кънки, скейтборд и др. и при използване на МПС за обществен превоз.
Четири са основните моменти от всекидневието на децата, когато е застрашена тяхната безопасност на пътя: в играта на улицата, на път до училище и обратно, при каране на велосипед, кънки, скейтборд и др. и при използване на МПС за обществен превоз.
Най-важните правила, които трябва да усвои всяко дете, за да се движи по пътя без опасност за живота си, са:
• Винаги се пресича при зелена и никога при червена светлина на светофара! При пресичане на оживени кръстовища обаче не бива да бързат да слизат на платното веднага след зеления сигнал. Въпреки него първо трябва да се огледат, защото може да има автомобили, които навлизат в кръстовището в последния момент – на червено, и то с висока скорост.
• Ако наблизо има пешеходна пътека, се пресича на нея. Ако няма, преди да слезем на пътното платно, се оглеждаме в двете посоки и пресичаме само ако не приближават коли.
• При пресичане трябва да се движим бързо, но никога не трябва да се тича! Честа погрешна нагласа на децата е стремежът им колкото може по-бързо да преминат опасната зона на пътя.
• Винаги се движим по тротоара, ако няма такъв, слизаме на улицата и се движим в посока, противоположна на посоката на движение на колите. Ако има тротоар, но не можем да минем по него по някаква причина, слизаме на улицата и вървим най-близо до тротоара.
• Не трябва да се излиза на улицата непосредствено преди или зад кола, автобус или друго пътно превозно средство, спряло за малко на пътя. Има опасност да потегли, без шофьорът да ви види.
• Да не се изскача изневиделица на пътното платно и да не се играе там.
• Трябва децата да са видими за шофьорите в тъмното. При пресичане на улици по тъмно това се прави само на места с работещо улично осветление, за да се виждат от водачите. Като родители е и наше задължение малките пешеходци да са достатъчно видими за шофьорите. Затова трябва да им избираме якета и раници със светлоотразителни ленти или елементи, може да се ползват и жилетки за целта. Те увеличават три пъти разстоянието, от което детето може да бъде забелязано в тъмното.
• Детето трябва да се вози на задната седалка в столче с колани, а по-големите деца задължително трябва да ползват стандартните предпазни колани в автомобила. Много от пострадалите деца и юноши в момента на катастрофа са били пътници в автомобилите – безпомощни потърпевши.
За да научим детето на основните правила за безопасно поведение на улицата, трябва да започнем още от най-ранна детска възраст. Дори в бебешката количка или столчето за кола говорете на децата, коментирайте ситуациите на пътя.
• Научете бързо цветовете на светофара, разказвайте им интересни историйки, напр. за зебрата, която пуска децата да минат по-гърба й.
• Има и детски песнички, които също дават първа представа на децата за светофара, за пешеходната пътека, как да пресичат, слушайте ги заедно. Правилата и навиците се усвояват лесно от децата с помощта на песни, стихчета, игри и забавления, тъй като малките имат много силно асоциативно мислене.
Една чудесна песничка е „Зебра на пътя“ на Ясен Зердев – разказва как героят попада в зоопарка, среща много животни, но едно от тях му прави по-особено впечатление. Излизайки от зоопарка, пресича и се оказва, че хората му казват зебра.
• Предлагайте на децата си и занимателни книжки по темата, има ги в многообразни варианти – с оцветяване, със стикери, изобразяващи пътните знаци и основните сигнали на светофара, които децата трябва да сложат на местата, обозначени в книжките. Така ще затвърдят още повече знанията за безопасността и правилата на пътя.
• Не на последно място личният пример е най-важен, децата се адаптират към света на възрастните по пътя на подражанието. Ако вие, преди да пресечете, поглеждате наляво и надясно, и детето ви ще се научи да прави същото. Постепенно децата зорко ще започнат да следят вашето поведения на пътя – и като пешеходец, и като шофьор.
• На по-големите деца помогнете така да разчетат времето си, че да не закъсняват и да не се налага да тичат. Внушете на детето си по най-убедителен начин, че дори да закъснява, не трябва да тича през улицата, а да спазва точно правилата за пресичане. За децата няма безопасен път от дома до училище и обратно, ако родителите не са се намесили в определянето на маршрута им – добре е той да се проиграе. Статистиката показва, че през делничните дни нещастните случаи са значително повече от тези през почивните дни.
• Научете детето, че когато трябва да премине през оживено опасно кръстовище с интензивно движение, е по-добре да пресече заедно с основната група пешеходци (възрастни или ученици, събрани в компактна група), като същевременно се оглежда. Ако детето се страхува да пресече улицата заради бързо движещи се многобройни автомобили, нека не се притеснява да помоли някой възрастен да го преведе през платното.
• Трябва да се обърне специално внимание и на самостоятелната игра навън, особено през ваканциите. Необходимо е внимателно да обясните на кои места е забранено да се играе и защо. Карането на велосипед, кънки и ролери по тротоарите и по пътното платно е забранено – кара се само на равна и суха повърхност, контролирайки скоростта, по велоалеи, в безопасни дворове, паркове, стадиони. Добре е да носят средства за защита – каска, налакътници, наколенки. Не бива и да демонстрират смело каране, напр. без ръце. Ако им се струва, че минаващият не ги вижда, на висок глас трябва да го предупредят.
На децата до 12 години е забранено да карат велосипед по края на пътното платно, а само на специални алеи и евентуално по тротоара, тъй като те все още не могат да реагират достатъчно бързо на неочаквана опасност.